• Атмосферен въздух
  • ОВОС и ЕО
  • За нас
  • Контакти

  • Новини
  • Атмосферен въздух
  • Опазване на водите
  • ОВОС и екологична оценка(ЕО)
  • Натура 2000
  • Защитени територии
  • Биологично разнообразие
  • Почви и земни ядра
  • Управление на отпадъците
  • Комплексни разрешителни
  • Опасни химични вещества
  • Контролна дейност
  • Достъп до обществена информация
  • Доклади за състоянието на околната среда
  • Административни услуги
  • Административни актове
  • Нормативни документи
  • Природозащитен календар
  • Кампании
  • За нас
  • Контакти
  • Обяви за работа
  • Обществени поръчки
  • Обществени обсъждания
  • Проекти
  • Финансиране
  • Профил на купувача
Начална страница Природозащитен календар

Природозащитен календар

Важни дати от природозащитния календар на България и Европейският съюз

2-РИ ФЕВРУАРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ

Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари.
Влажните зони покриват сравнително малка площ от земната повърхност, в
сравнение с другите екосистеми. Въпреки това, екосистемите на влажните
зони са изключително богати на биологично разнообразие, като много видове
растения и животни са напълно зависими от влажните зони - те не могат да
оцелеят без тях.
Влажните зони са местата, където се възпроизвеждат и съхраняват значителни
 природни и биологични ресурси като: риби, миди, раци, тръстика, лечебна кал,
сол и др. Това са блата, тресавища, торфени блата, независимо дали са естествени
 или изкуствени с важно значение за водолюбивите птици, които ги обитават
по време на сезонните си миграции – представители от семейства
 Буревестникоподобни,Пеликанови, Чаплови, Рибоядови, Вълнолюбкови и др. Не
 по-малко зависещи от влажните зони са и грабливите птици - тръстиковия блатар,
 морския орел и орелът рибар. В България има десет влажни зони с обща площ над
 20 хиляди хектара. Това са резерватите: “Сребърна”, “Ропотамо”, “Атанасовско езеро”,
 комплекс “Беленски острови”, остров “Ибиша”, езеро “Вая”, “Дуранкулак”, „Шабленско
 езеро”, местността “Пода” и “Поморийско езеро”.

Основните причини за загубата на част от влажни зони са:
• Отводняване и пресушаване за селско стопанство или строителство;
• Замърсяване;
• Прекомерна експлоатация на ресурси (напр. свръх риболов);
• Инвазивни видове;
• Климатични промени.



05 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Световният ден на енергийната ефективност води началото си от 2004 г. и има за цел
 да популяризира енергийната ефективност, като един от начините за съхраняване на
 околната среда. Хармония между енергия и природа. Това е най-краткото определение
 за енергийна ефективност. През последните години понятието стана синоним на нов
мироглед, на нова политика за спасяване на живота на планетата.
Нарастващото потребление на всички видове енергия, както и развитието на екологията,
 ни принуждават да отдаваме висок приоритет на енергийната ефективност.
Подобряването на достъпа до надеждни, устойчиви и екологосъобразни енергийни
източници и услуги, както и създаването на национални програми за енергийна
ефективност, са от изключителна важност за оценяване на политиката спрямо
околната среда и ефикасността на мерките за опазването й.
Необмислената употреба и пилеенето на енергия нанасят тежки вреди. Това е свързано
не само с излишни натоварващи разходи, но и с излъчването на големи количества вредни
емисии от парникови газове в атмосферата, които утежняват и без това крехкия
климат на планетата. Затова е много важно във всяко наше действие в ежедневието ни
 да се замисляме какво бихме могли да направим, за да отговорим на новите глобални
предизвикателства пред климата.

22 – ри март -Световен ден на водата
Световният ден на водата се отбелязва на 22 март всяка година от 1993 г. насам
под егидата на ООН и акцентира върху важността на достъпа до питейна вода. За нас
хората, водата е не само жизнена физиологична необходимост, тя е и ресурс, от който
се ползваме всекидневно.
Водата е всъщност много неща — жизнена потребност, дом, местен и глобален ресурс,
транспортен коридор и регулатор на климата. През последните два века тя се превърна
и в края на пътя за много замърсители, изпускани в природата, както и едно новооткрито
находище богато на минерали, което предстои да бъде експлоатирано. За да можем и в
бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се ползваме от ресурсите на екологично
чистите океани и реки, е необходимо да променим из основи начина, по който използваме
и опазваме водите. Водата е най-ценният ресурс - трябва да се използва по-отговорно.
Всеки може да предприеме действия, свързани с управлението и използването на водата,
 за да повлияе върху изменението на климата, всеки има роля. Има една лесна стъпка,
която можете да предприемете веднага и която ще доведе до голяма промяна: не
разхищавайте водата!

ЧАСЪТ НА ЗЕМЯТА
Часът на Земята е инициатива за масово едновременно изключване на електрическото
 осветление с цел да напомни на хората за световното изменение на климата.
Организира се за първи път през 2007 година в Сидни,Австралия,след което става
традиция и се отбелязва всяка последна събота на месец март.
Заради все по-разрастващите се екологични проблеми, климатични промени и
цялостното влошаване на условията за живот на земята, екологични и природозащитни
 организации алармират обществото за мерките, които трябва да се предприемат за
спасяване на планетата, преди да е станало твърде късно. Това е причината да
възникне денят, известен като Часът на Земята. Той представлява най-мащабната
инициатива досега. Чрез посвещаването на този ден на земята, еколози и учени
целят да насочат вниманието на всички хора към проблемите, които ни засягат лично
като живеещи на планетата.



01 АПРИЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПТИЦИТЕ
Международният ден на птиците се празнува по целия свят от 1906 г. Решението
за обявяването му за специална дата е прието на 6 декември 1906 г. по силата на
Конвенцията за защита на редките птици.
Защо България е важна точка на световната карта по отношение на птиците?
България е една от страните в Европа с най-голямо птиче разнообразие. 70% от
всички видове птици в Европа могат да се видят и у нас – 409 вида. 14 вида от тях
са световно застрашени. От 38 вида грабливи птици, които населяват Европа, 36 се
срещат и у нас.
Над българското Черноморско крайбрежие минава вторият по значимост миграционен
път в Европа – Виа Понтика, през който ежегодно прелитат милиони птици на път към
Африка и обратно. На нашето Черноморие се намира защитената местност „Пода“,
която е мястото с най-много птици на квадратен километър – 269 вида на 1 кв. км.
Виа Понтика е маршрут, който следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни
птици, измежду които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов
пеликан в Европа, както и изключително редките видове царски орел, египетски и
белоглав лешояд. Друга голяма „спирка“ за мигриращите птици е местността „Болата“
 - на север от нос Калиакра, където могат да се видят червеногърби сврачки,
черногърби и ориенталски каменарчета, качулати корморани, алпийски бързолети,
розови скорци, дебелоклюни и късопръсти чучулиги, бели щъркели, пеликани и жерави.
Освен Виа Понтика, през България минава и още една въздушна магистрала на
прелетните птици: Виа Аристотелис (Задбалканския път) през долината на река Струма,
 включваща областите Перник и Кюстендил, които попадат в териториалния обхват на
РИОСВ-Перник.
Виа понтика и Виа Атлантика са въздушни магистрали, които съществуват от най-
далечни времена. Винаги по два пъти в годината хиляди, хиляди крилати пътници
прелитат наесен от всички краища на Северна и Централна Европа, за да се приютят
на топло в Африка. През пролетта поемат в обратната посока, за да се върнат в родния
си дом. Птиците по вид са едни и същи само се сменят поколенията и така е от началото
на тяхното съществуване и ще продължи в безкрая на времето. Преселението по тези
невидими пътища е едно уникално пътешествие, свидетелство за изобретателността и
мъдростта на живата природа.

01-07 АПРИЛ - СЕДМИЦА НА ГОРАТА
Отбелязването на Седмицата на гората датира от 12 април 1925г., когато е обявена за
официална от Министерствата на народното просвещение и на земеделието и
държавните имоти.
Действията по възстановяване, стопанисване и опазване на българските гори започва
веднага след Освобождението през 1878г. През 1883г. Министерството на народното
просвещение изпраща писмени указания из страната за създаването на разсадници.
През 1905г. в България започва активна и целенасочена дейност по овладяването на
поройните реки и дерета и залесяването на милиони декари оголени и ерозирали
терени, съществуващи във всяко населено място.
Горите са природно богатство, благодарение на което въздухът и водата са чисти, а
това представлява среда за живот и развитие на разнообразие от растения и животни.
Наред с това горите имат и важно стопанско значение за икономиката на една страна.
Всеки носи отговорност за опазването на това природно богатство, за неговото развитие
 и рационално използване в името на благоденствието на хората.


15 МАЙ - СВЕТОВЕН ДЕН НА КЛИМАТА

На 15 май се отбелязва Световният ден за борба с климатичните промени. Денят на
климата е обявен от страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации
по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992г. в Рио де Жанейро, Бразилия.
Документът в България е ратифициран през март 1995г.
Изменението на климата е една от най-големите заплахи за живота на нашата планета.
Използването на въглища, петрол, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на
гори и много други човешки дейности увеличават количеството на парниковите газове
във въздуха. Сред причините за силната проява на парниковия ефект и свързаното с
него глобално затопляне е увеличеното изгаряне на горива в транспорта, енергетиката и
промишлеността, което предизвиква отделянето на въглероден диоксид и други
парникови газове. Това повишава температурата на Земята, което води до стопяване на
 полярните ледове, покачване равнището на океаните, както и до изчезването на много
биологични видове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето
физическо функциониране като организми.
В България също виждаме проявленията и негативния ефект от изменението на климата.
Горите, подложени на интензивна сеч, страдат от зачестилите пожари и засушавания.
Въздухът ни е един от най-мръсния в Европа. Възможно решение на проблема е промяна
на енергийния баланс и използване на алтернативни енергийни източници, съветват
учените.
В усилието за намаляване на глобалното затопляне може и е длъжен да помогне всеки от
 нас. Ето няколко правила, спазването на които не изисква никакво усилие, но би имал
голям ефект:
– изваждайте зарядното си от контакта,
– намалете карането на кола,
– перете на по-ниска температура,
– сменете крушките вкъщи с енергоспестяващи,
– зареждайте биодизел,
– ползвайте рационално тока и парното,
– напълнете фризера с пликчета с вода, ако продуктите в него не го изпълват,
– засадете дръвчета.
Едно дърво може да поема около 20 килограма въглероден двуокис на година, а със
смяната на една обикновена крушка с енергоспестяваща ще намалите със 70 кг.
въглеродния двуокис в атмосферата.
Нека си помогнем сами и участваме активно в спасяването на нашата Земя.

20-ти май-Международен ден на пчелите

Международният ден на пчелите се отбелязва официално от 2017г. по предложение на
Словения и е одобрен от ООН. Причината месец май да бъде избран за честване на
празника е, че именно тогава е най- голяма активност в растежа на пчелните семейства.
В този период броят им се увеличава до такава степен, че колониите се роят, което е
естественият им начин на репродукцията.
Целта на инициативата е да се разкрие ролята и полезността на пчелите и меда, както
за природата, така и за хората. Пчелите са от огромно значение за земеделието и за
гарантиране на продоволствената сигурност в света, а това е от съществено значение
за човешкото оцеляване.
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) около 10% от видовете
диви пчели в Европа са застрашени от изчезване. За броя на повече от половината
видове обаче няма надеждни данни. За причините също няма единно мнение. Учените
приемат, че роля за изчезването им имат големите площи монокултури в селското
стопанство, както и свиването на хабитатите, заради разрастването на градовете.
Последните данни показват, че глобалното затопляне ще доведе до изчезване на
пчелите с шокираща скорост. Ако тези темпове продължат, земните мъхнати пчели ще
изчезнат напълно само за няколко десетилетия. Това от своя страна ще нанесе мощен
удар върху цялата екосистема, тъй като тези насекоми опрашват редица диви и
култивирани растения. Пчелите изпълняват ключова роля на нашата планета. Някои
дори твърдят, че ако те изчезнат, човечеството неминуемо ще ги последва. Която и да е
причината, не можем да отречем участието на човека. Може би вече е твърде късно, но
можем поне да обърнем внимание на тези трудолюбиви създания, които убиваме, преди
да са изчезнали напълно.


МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ - 22 МАЙ


Международният ден на биологичното разнообразие е обявен, за да се повиши
обществената осведоменост, ангажираност и подкрепа. 22 май е денят, на който през
1992г. ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие. България
ратифицира Конвенцията през февруари 1996 г. и от 16 юли 1996г. е равноправен
член. Страните по Конвенцията работят за значително намаляване на загубата на
биоразнообразие в глобален, национален и регионален мащаб, включващо подобряване
на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.
Министерство на околната среда и водите и регионалните структури целенасочено
работят за запазване на биологичното разнообразие, намаляване на натиска и
поддържане жизнеността на екосистемите, резултатите от научните изследвания да
бъдат отразявани в законодателството, да се разширява мониторинга, както и за
подпомагане на проекти и създаване на учебни програми, свързани с
биоразнообразието.


28 МАЙ - ДЕН НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ


Европейският ден на парковете се отбелязва от 24 май 1909г., когато в Швеция са
създадени първите в Европа 9 национални парка. През 1999г. Министерството на
околната среда и водите определя 28 май за Ден на парковете в България.
Националните и природни паркове се обявяват с цел да се защитят и запазят области
със специфична биологична, естетична и културна дейност. Защитените територии в
България заемат 4,95% от площта й. В страната са обявени 3 национални парка, 11
природни парка, 55 резервати, 35 поддържани резервати, над 500 защитени местности
и 350 природни забележителности.
11-те природни парка на България са: Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан,
 Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и
Шуменско плато.
Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша - той е обявен през
1934г. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори,
 най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и
обширните каменни реки и сипеи. Този парк е и най-посещаваната защитена територия
в България.
Най-новият природен парк у нас е Беласица - обявен е през 2007г. Планината се
намира на територията на още две държави освен нашата - на Гърция и Македония.
Националните паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, се управляват основно с
цел опазване на биологичното разнообразие при изключително строг режим по
отношение използването на природните ресурси.
И националните и природните паркове имат относително либерален режим по
отношение използването на природните ресурси, стига то да не нарушава биологичното
и ландшафтно разнообразие. Те обхващат територии с различна собственост –
държавна, общинска, частна, религиозна. И двата вида паркове поощряват развитието
на устойчив и природосъобразен туризъм, образователните дейности и традиционния
поминък на местните хора.
България е известна по света с красивата си природа и богатото биологично видово
разнообразие, което заслужава да се пази преди всичко с повече отговорност, култура
и стриктно спазване на екологичните закони.


СВЕТОВЕН ДЕН НА ОКОЛНАТА СРЕДА 5-ТИ ЮНИ

С решение на Конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в
Стокхолм, Швеция през 1972г., е приета Декларацията за околната среда. Това е
първият международен договор за екологична защита на Земята. От следващата
година 5 юни се отбелязва като Световен ден на околната среда.
Околната среда е средата, в която живеем. От околната среда зависи нашето здраве и
начина и качеството на живота ни. Човекът трябва да се грижи за околната среда и да
не замърсява, защото това може да доведе до фатален край на човешкия род.
Съществуват много кампании по света за опазването на природата, които водят до
положителни глобални промени. Всеки от нас обаче може да помогне за опазването на
околната среда и да допринесе за положителните промени, без особени усилия. За да
бъде природата чиста човек трябва да полага грижи за нея. Не трябва да се изсичат
безразборно дърветата, а само изгнилите и изсъхналите. Трябва да се залесяват площи
с дървета, цветя и треви, защото те приемат серният диоксид и отделят кислород, който
 е нужен за всички живи организми. Поддържането на планетата чиста трябва да се
превърне в наша обща кауза.
Земята е общият ни дом – затова всичко, което правим, за да я опазим по-чиста е белег
за личната ни зрялост и културно ниво.
29 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА РЕКА ДУНАВ
 На 29 юни честваме международния Ден на река Дунав – празник на една от най-
големите речни системи в Европа, на хората и дивата природа, които се намират по
нейното течение. На 29 юни 1994г. е подписана Конвенцията за опазване на река
Дунав, която урежда международното сътрудничество за опазването и устойчивото
използване на реката. Идеята е да се насърчат живеещите в Дунавския басейн да
бъдат активни в опазването на реката и притоците й.
 29 юни се отбелязва, както от всички страни по Дунав, така и от тези, които са 
разположени по основните му притоци. Чрез различни инициативи се подчертава
жизненоважната роля, която има Дунавският басейн за осигуряване на вода, храна,
енергия, отдих и препитание.
 Опазването на река Дунав и поддържането на корабоплавателния път са обект на 
редица международни нормативни актове.
 




9 АВГУСТ - ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА ПРИЛЕПИТЕ
Европейската нощ на прилепите се отбелязва всяка година в повече от 30 страни.
Споразумението за опазване на прилепите в Европа (EUROBATS) е в сила за България
от 1999г. Целта е да се популяризира пред широката общественост идеята за опазване
 на популациите на европейските видове прилепи и да се утвърдят и разширят
познанията на гражданите по отношение на биоразнообразието и заобикалящата ни
природна среда.
Всички прилепи в Европа са насекомоядни и са изключително важни за равновесието в
природните екосистеми. Може да се каже, че ни помагат "безплатно" в земеделското и
горското стопанство, като унищожават огромни количества насекоми, без да се налага
употреба на химически препарати. Прилепите са полезни животни. В световен мащаб
те имат ключова роля в екосистемите и без тях те не биха могли да съществуват.
Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители.
Едно малко кафяво прилепче, което тежи около 5гр., изяжда 3000 насекоми на вечер
и само за един час може да изяде 1200 комара. Най-старият прилеп, чиято възраст е
установена от човека, е на над 41г.
В света има близо 1100 вида прилепи. Близо ¼ от всички прилепи са застрашени, а
над 20 вида са окончателно изчезнали от лицето на Земята. Те са уязвими, защото се
размножават бавно и са зависими от своите убежища. Страната ни е дом на 33 от 35-те
вида прилепи, срещащи се в Европа. Всички прилепи в България са защитени от закона.


16 СЕПТЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ
През 1994г. Общото събрание на ООН обявява 16 септември за Международен ден за
опазване на озоновия слой. Изследванията показват, че озоновият слой е много уязвим
 от химическите съединения, следствие от човешката дейност. Намаляването на
изхвърлянето на най-разпространените от тези химически вещества,
хлорвъглеводороди, започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на
озоновия слой на 16 септември 1987г.
90% процента от атмосферния озон се намират в стратосферата. Той е от голямо
значение за Земята, защото действа като защитен слой срещу опасните
ултравиолетови лъчи на Слънцето. Основната идея на отбелязването на този ден е да
не забравяме, че понижаването на температурата в стратосферата, вследствие на
изтъняването на озоновия слой, забавя процеса на възстановяването му.
Озоновият слой е воалът, който предпазва Земята от вредното лъчение на Слънцето и
допуска необходимата за живота светлина и топлина. Без него, слънчевата радиация
не би позволила да съществуват живи организми на нашата планета. Това го прави
особено важен за нашия живот, а защитата му – наш приоритет.

16-22 СЕПТЕМВРИ - ЕВРОПЕЙСКА СЕДМИЦА НА МОБИЛНОСТТА

Европейската седмица на мобилността се организира от Европейската комисия с цел
да се насърчи поведение на хората и действия на институциите, които да са в
съответствие с принципите на устойчивото развитие и по-специално, да са насочени
към намаляване на замърсяването на градската среда от транспорта, и към
подобряване на качеството на живот на европейските граждани.
Стремежът е да се повиши информираността на населението за въздействието на
транспорта върху околната среда и възможните екологосъобразни модели на
поведение, които то може да избере. Да се предоставят възможности за използване
на по-устойчиви начини на транспорт. Нашите преки отговорности по отношение на
разрешаването на този проблем са свързани с промяна на всекидневните ни навици,
чрез предприемането на малки, но ефективни действия за опазването на околната
среда.
Много важен аспект на Европейската седмица на мобилността е хората да могат да
преоткрият своето населено място, историческо и културно наследство в една по-
здравословна и по-приятна заобикаляща среда.

22 СЕПТЕМВРИ - ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН БЕЗ АВТОМОБИЛИ
Кампанията “Европейски ден без автомобили” цели намаляване на шума и вредните
емисии на газове във въздуха, както и подобряване на качеството на живота в големите
градове. Идеята произлиза от Франция и се осъществява за първи път през 1998г. Това
е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на
Европа се затварят за автомобилно движение. Изключение се прави само за градския
транспорт и за автомобилите със специално предназначение.
Сред целите на кампанията са и формиране на екологосъобразно мислене и начин на
живот сред европейските граждани. По време на кампанията се провежда разяснителни
мероприятия за негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия.
Презентират се алтернативните начини на транспорт в големите градове, включително и
по-широкото използване на обществения транспорт. Като цяло се прави демонстрация
на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по-приятен и
здравословен.
„Ден без автомобили" предоставя особено добра възможност за експериментиране с
нови модели на трафика и устойчивия транспорт. Правенето на улиците по-достъпни
за пешеходци и колоездачи, предприемането на мерки за успокояване на моторизирания
 трафик води до осезаеми икономически ползи за местния бизнес. Повишава
привлекателността на градската среда и увеличава безопасността на придвижване.
Активните режими на придвижване са полезни за околната среда, тъй като намаляват
вредните емисии.



27 септември - Международен ден на туризма

1 октомври - Световен ден на птиците

04 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ
Решение за отбелязването на Деня за защита на животните е взето през 1931г.
на Международния конгрес на Движението за защита на природата във Флоренция,
Италия. Денят на животните е приет с цел повишаване на осъзнаването на
обществената необходимост от защита на околната среда, повишаване на активността
в защита на животните. Целта е да се помни значението на другите животински
видове, с които споделяме планетата и които най-често са жертва на нашия егоизъм
и жестокост.
Нерегламентираният лов, промените в околната среда, които са предизвикани от
човешка дейност – прекомерното застрояване, обезлесяването, промишлеността и др.
 са фактори, които водят до намаляване и дори до изчезване на цели животински
видове. Това от своя страна нарушава екологичното равновесие. По последни данни
повече от 1/3 от видовете бозайници на Земята са под реалната заплаха от изчезване.
 И виновни за това сме ние, хората. Така, за съжаление, човечеството продължава да
 губи и най-хубавото в себе си – единението си с природата...
Нека всички си припомним, че Земята, която обитаваме, принадлежи не само на човека,
 а и на всяко живо същество. Да обичаме животните и да ги пазим, да не ги
нараняваме и да не унищожаваме света им, нека това бъде мисия за всеки от нас!


31 октомври
- Световен ден на Черно море

11 ДЕКЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПЛАНИНАТА

Международният ден на планината отбелязваме ежегодно на 11-ти декември.
Традицията води началото си от 2003 година, с решение на ООН. Инициативата
цели да повиши заинтересоваността на хората относно опазването на горите и
планините чисти и да информира за огромната им роля в поддържането на баланса
на екосистемата.
За съжаление планините са застрашени от изменението на климата и
свръхексплоатацията Все повече се признава, че планините са уязвими екосистеми ,
имащи глобално значение, като източник на по-голямата част на световните запаси
на прясна вода.Планинските гори подпомагат съществуването на естествени водни
басейни, осигуряват храна и местообитание на различни животински и растителни
видове.Те играят ключова роля в намаляването на риска от природни бедствия и
предотвратяване на наводненията.
Планината е здраве,планината е вдъхновение,планината е красота.Да я пазим!

29 декември - Международен ден за опазване на биологичното разнообразие

 

 

 

   Покажи # 
 
feed-image

Copyright © 2010 Riosv-Pernik.
All Rights Reserved.

Designed by Strony internetowe AVATAR PR.